Безлюбовие

„Безлюбовие“ е стихосбирка на Недялко Йорданов от началото на настоящето десетилетие. В нея водеща тема е именно безлюбовието в съвременния свят. Поставя редица въпроси за загубената обич из улиците на демокрацията.
  Още с първите страници ми направи впечатление, че част от стихотворенията се повтарят със стихосбирката „Танц“. Това беше неприятна изненада, тъй като се надявах да се запозная с повече неизвестни за мен творби на автора. Друг проблем с тези стихотворения е, че не са сред най-добрите на поета, което цялостно понижава качеството на сборника. Може би е търсена обща картина, която да отговаря на темата, не знам. За мен те отчасти са излишни. Следващият минус, който откривам за себе си, е непрекъснатите стихове с основна тематика - мутренския живот. Съгласен съм, че той е изпълнен с „безлюбовие“, но при положение, че по цял ден съм свидетел на жестокостта на заобикалящия ме свят, надявах се поне в един сборник на стар поет да мога да избягам от него. Вместо това отново се изправям очи в очи с действителността - къде с лек писателски хумор, къде с грозотата на естествеността. Но дори в тази среда може да се срещнат по един Ромео и една Жулиета. И става хубаво. Хубаво е под цялата кал да се крие едно малко, все още туптящо сърце в ритъма на забързания град. Стига да има кой да го намери в това „безлюбовие“. Стига да има кой да го търси в това „безлюбовие“.