От другата страна е простолюдието (защото всички изглеждат като банда простолюдци на фона на Тайни) - тийнейджърите на 21 век с актуалните проблеми. Засегнати са важни теми като любовта/разделението на родителите, проблеми с общуването, високите очаквания на близките, изграждането на субкултури в училище, търсенето на принадлежност към тях и разбира се - любов, любов, любов. С всеки един от своите етапи - отричане, осъзнаване, изгубване, преследване. А реализирането? Само Тайни може да отговори на този въпрос. Героите преплитат съдбите си по пътя на случайността, докато не се ударят в Купъровото тяло. Но дали някой ще помогне на Тайни, когато той има нужда от помощ? Ще може ли той да се справи със своите проблеми или е добър, когато решава единствено чуждите такива? Всъщност посоката на осъзнаване е леко по-завъртяна. Обратна. Казах ли, че Тайни е обратен? Къде всъщност е центърът на света? В личността или извън нея? Пътят до всички отговори преминава през обичайните тийнеджърски спирки - концерти, бира, скитане из нощните улици на големия град и (разбира се) досадното училище. И въпреки, че събитията се случват през погледа на Уил Грейсън, то този поглед е изпълнен предимно с туловището на Тайни. А сърцето с какво е изпълнено? Питайте Уил. Другия Уил.
Макар тази книга да е типичен YA, в нея се забелязват интересни противопоставяния, невероятно красиви (свикнали сме с Джон Грийн и неговите изненади) диалози и нетипично чувство за хумор. Със сигурност не всеки читател би я харесал, даже напротив, но факт е, че притежава особена стойност. Колаборацията между Джон Грийн и Дейвид Левитан се оказва успешна и се надявам един ден да даде нова творба на света. Или поне още един Тайни Купър!
Подобни книги: http://pauloradelho.blogspot.bg/2017/06/blog-post.html
