Вятърът
жестоко вее
над черни,
ледени скали
Но сред тях слънце грее,
един човек не ходи, а лети.
Пропасти наред прескача
с поглед нагоре устремен.
Въже след въже изкачва,
всеки ход е преценен.
Покрай сераци страшни,
той умело траверсира
Прави сам стъпките тъй важни,
целия свят го аплодира!
В тез условия сурови
не всеки би оцелял.
Но българите затова сме горди,
че на всеки връх наш лъв е изревал
Сърце, което тъй мечтае,
то не може да замръзне.
Тоз, който сред облаци витае
Сред богове да крачи дръзне
Прекалено нисък е върхът,
щом решил е да покори небта
Отдавна забравен е страхът
пред очите му е единствено целта.
Вятърът жестоко вее
Но сред тях слънце грее,
един човек не ходи, а лети.
Пропасти наред прескача
с поглед нагоре устремен.
Въже след въже изкачва,
всеки ход е преценен.
Покрай сераци страшни,
той умело траверсира
Прави сам стъпките тъй важни,
целия свят го аплодира!
В тез условия сурови
не всеки би оцелял.
Но българите затова сме горди,
че на всеки връх наш лъв е изревал
Сърце, което тъй мечтае,
то не може да замръзне.
Тоз, който сред облаци витае
Сред богове да крачи дръзне
Прекалено нисък е върхът,
щом решил е да покори небта
Отдавна забравен е страхът
пред очите му е единствено целта.
Вятърът жестоко вее
над черни,
ледени скали
Но сред тях слънце грее,
един човек не ходи, а лети!
Радослав Симеонов
Но сред тях слънце грее,
един човек не ходи, а лети!
Радослав Симеонов