Първите седем

  „Първите седем“ е наръчник за изкачване на високи върхове от, както прочитаме на задната корица, не професионален алпинист, а изследовател-зоолог Боян Петров. Лично аз трудно мога да си представя по-професионален алпинист от него, но това е друга тема. Книгата е всеобхватна, написана в строг, кратък и ясен стил, без излишни подробности. Проследява се пътя към високите планини от самото начало - българските планини, тренировките по алпинизъм, през първите 4000+м и 5000+м, емблематичния връх Ленин, и така до най-значимото (според мен) българско изкачване - К2!
  Още с първите страници ме засърбяват ръцете и краката за скали. Катери ми се, ходи ми се на планина. Но бивам и бързо приземен и върнат в действителността. Скалното катерене и алпинизмът крият своите рискове и това не трябва да се забравя. Една грешна стъпка може да доведе до фатален край. Винаги трябва да имаме едно на ум. Това често ще бъде припомняно в хода на творбата. Подготвени психически - следва физическа подготовка. Методите на Боян Петров са прости, но изискват изключително постоянство. Изкачване на Копитото няколко пъти седмично. С туба вода в раницата. Лесно, нали? А сега си предтавете да го правите при всякакви условия - дъжд, сняг, мъгла, студ, вятър. И то през нощта. Става малко по-трудно, нали? Но големите мечти искат големи жертви. И най-вече постоянство. Сега сме напълно готови да се впуснем и в първите експедиции. За съжаление като читатели. Обаче това не пречи да е вълнуващо!
  Да изкачиш един връх не означава просто да отидеш при него и да го атакуваш. Пътят е дълъг, има множество премеждия като държавни граници, административни простотии и чисто битови проблеми. Авторът ни показва, че дори и за самото пътуване трябва много сериозна подготовка. Спомням си как говореше за книгата по време на фестивала за екстремни спортове и култура „Дни на предизвикалтествата“. Тогава каза, че черновата била много суха. Рус Вакрилов (български катерач и фотограф) го „скастрил“ и му казал да вкара малко повече истории и хумор. На това Боян Петров отвърнал, че той не притежава качеството хумор. В този момент залата избухна в смях. Сега си представете този човек, който „няма хумор“, как разказва за премеждията си по време на експедиции. Лично на мен ми беше забавно да чета за първите му експедиции. Сякаш на шега този човек превзема връх след връх. А това неминуемо кара погледа му да погледне и към короната на планините. Осемхилядниците в Хималаите и Каракорум. Може би най-голямото изпитание за човешката воля и дух е изкачването на един от първенците на планетата, но най-вече връщането от там. Пътят надолу се счита за по-опасен от пътя нагоре, тъй като тялото вече е отпуснато, мозъкът функционира по друг начин, когато целта е покорена. Ала целта винаги трябва да бъде успешното връщане. Боян е покорил толкова много върхове (на последната страница има статистика на по-значимите от тях), но това не винаги е ставало от първия път. Даже в повечето случаи, задължително става от втория. Това показва още веднъж, че с воля се постига всичко. Реалната преценка при първата атака може да му е коствала изкачването, но вероятно му е спасила живота. Мисленето на тази височина е замъглено от стремежа за величие. Малцина са тези, които са отказали на изкушението, когато е било прекалено опасно. В планината човек трябва да знае кога да се откаже. Макар и само на 100м от върха, понякога човек трябва да спре. Въпросът е дали тогава това се счита за провал? В никакъв случай. Боян Петров учи, че една експедиция може да бъда успешна и без покорен връх. Той, в качеството си на зоолог, не просто прави атака на връх, но по пътя събира и ценни данни за науката. Експонати, проби, снимки. Едно подсигуряване, а и допълнително развлечение. Това прави книгата още по-интересна. Макар да не мога да назова латинските названия на животните, с които той ни запознава, то чудесните им фотографии допринасят за атмосферата. Страница след страница, веднъж приключила дадена експедиция, в съзнанието веднага започва планирането на следващата. Успехите се надпреварват един след друг, когато подготовката е качествена, а стратегията изпипана. И всичко това, заради единия приключенски дух. Каквито и премеждия да има по пътя, каквито и изпитания на волята да са пред нас, вътрешният ни глас е този, който ни води.
  Първите седем е не просто пътепис на 7х8000м върха. Това е наръчник, който дава ясна представа за това, което ни очаква във високите планини. Безценните съвети, таблици и графики могат да ускорят процеса на подготовка за високи цели. Постиженията, които Боян Петров описва, будят единствено и само възхищение. Един достоен и велик българин! С нетърпение очаквам Вторите седем! Успех!