Появила се в ръцете на Сам Ваймс в романа „Смрък“, „Светът на акото“ е уж книжката, за която си мечтае всяко дете от Анкх-Морпорк. Което говори достатъчно за това какви са децата там. А всъщност не са ли голяма част и от децата на нашия свят точно такива? Винаги е било изключително любопитно съдържанието на носа ни, задължително трябва да се види от близо ушната кал под нокътя и поне веднъж да се разръчка с пръчка... Така де, сещате се... Такъв е и Джефри. Той е само на четири и му предстои да прекара лятото при баба си. Изключително много се притеснява да не скучае. Но в космополитния град на Диска, това няма как да се случи! Предстои му да открие своето необичайно хоби именно в света на храната втора употреба. А това, колкото и странно да звучи, ще го отведе на многобройни разходки и ще му донесе нови приятели. Изпражненията са странен начин за сприятеляване, нали? Но кой, ако не Тери Пратчет, може да ни покаже тяхното значение и място в света по един пародиен и крайно забавен начин? (Само за статистиката, тук хуморът, в сравнение с останалите му книги, е по-особен и на по-ниско ниво, та това не е книга, която препоръчвам за първа среща с автора. Освен ако читателят не е под 10 години. Тогава е задължителна! Стига мама да не разбере ;) ) Страниците и ... се нижат бързо, бързо. Придружена с наистина прекрасни илюстрации, „Светът на акото“ е леко, забавно и „бързо“ четиво, след което не трябва да забравите да си измиете ръцете!
Макар и да преобладава кафявия характер на творбата, в нея все пак са заложени интересни социални проблеми от ежедневието. За пореден път авторът обръща внимание на детайли, които никой друг не би се сетил да забележи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар