432 херца - Недялко Славов

Много съм разколебан. За пръв път от много време насам съм толкова разколебан след прочит на книга. Не знам какво да пиша. Но се чувствам длъжен да го направя. Хубаво е книгата да се прочете от много хора и всеки сам да я оцени за себе си. Пиша книгата, а не конкретизирам романа, защото не мога да определя този текст като роман. Вървеше ми като объркана поема, на места като нещо средно между бял и свободен стих. А относно съдържанието - има страхотни изречения! Много поуки могат да се извлекат, както се казва напоследък - мислено е! Сюжетът ми се загуби на няколко места, чувствам необходимост пак да прочета творбата. И ще го направя с удоволствие. Книги, в които се пише за музика и дъжд, преплетени в изкуство, винаги ще ми носят такова. Нещо, което не ми хареса, но пък е направено много изпипано е поведението на средата, в която попада главният герой. Този хаос, примесен с тънък хумор, крачещ по въжето на границата на лудостта. Напомняше ми на разказите на Борис Виан, публикувани в „Културни развлечения".
Може да прозвучи превзето, но лично за мен тази книга е или за ценители или за боклука. Средното положение просто не може да бъде разбрано и оценено. Надявам се в скоро време да се докосна и до други творби от автора!