Eдна по-различна Вселена

Време беше този блог да стартира. Като за първа публикация ще пусна едно скорошно ревю на книга, за която си изградих много противоречиво мнение. Книгата е Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената от Бенджамин Саенц.

Затворих и последната страница. Навън леко вали. Искам да изляза. Искам да изляза и да забравя, че някога съм чел тази книга. Не защото книгата е лоша. Не защото книгата е добра. Просто искам да избягам от нея и никога да не се връщам. Крайно време е да престана да чета YA литература. В повечето случаи крайният ефект е един и същ. Гледам стената и си мисля какво да фък се случва... Започнах книгата с очакванията, че ще стана свидетел на момчешки копнеж по изследване на Вселената. Копнеех да получа капка авантюризъм и свобода, надявах се да се впусна в приключение далеч в пустинята. Исках чрез страниците да надуя Бийтълс, да се возя в стар, олющен пикап сам със себе си и един телескоп за спътник. Може и куче. Копнежът ми бегло се изпълни. Книгата се оказа тотално лишена от описания, сюжет и някакъв по-дълбок смисъл. Цялото действие се развива базирано на диалози, в повечето случаи еднотипни и клиширани. От време на време намирах по онова изречение, което да ме мотивира да не спирам да чета. От време на време намирах нещо наистина красиво, което да осмисли хилядите хвалебствия изписани за книгата. Но толкоз. Няколко изречения. Не е малко, но не е и много. Много са излишно изсечените дървета за напечатването на книгата, тъй като на голяма част от страниците има по един абзац на страница. Да, красиво се е получило оформлението, спор няма, но дали си заслужава? Не знам. Не е моя работа да го коментирам. Като читател изразявам мнението си за съдържанието на творбата. А то за мен е объркано, скромно и напористо. Точно като главния герой - Ари. Лекотата, с която вървеше книгата ме караше след всяка страница да очаквам да се случи нещо кошмарно. Нещо, което да обърне случващото се на 360 градуса. Този тип литература изгради в мен страха от това, че или главният герой ще хване рак или ще се случи катастрофа или някой от приятелите му ще се окаже гей, който е влюбен в него. Беше ме страх да науча истината. Надявах се тази книга да е различна. Да бъде отново една от онези книги, които просто миришат на лято и на свобода. На безгрижен тийнеджърски живот. Няма да разкрия какво се случи. Ще кажа само, че така и не открих тайните на Вселената. Поне не тази, която ни обгражда. Открих тайните на тази малкта, която често наричаме с думата човек. И все пак нещо се обърна на 360.