петък, 16 юни 2017 г.
От училище
Учениците ми имат мисия - трябва да подготвят роботите си за битка с
извънземни. Да, не звучи много нормално, но това му е хубавото. Както и
да ги гледам щастливи и безгрижни. Погълнати от работа по доизкусуряване
на „оръжията” от картон на роботите им, целите омазани в лепило и
планове за покоряване на бъдещето, те се смееха и твориха, както само те
си знаят. Да, обаче две деца стояха отстрани и се замеряха с нещо.
Подвикнах им защо не работят, а те спряха и ми показаха, че мятат като
шурикени картонени сърца. Погледнах ги въпросително, а едното дете ми
каза право в очите, с цялата сериозност, която повелява на един
десетгодишен мечтател: „Любовта е най-силното оръжие!”. Така ме затапи,
че два часа по-късно, аз все още мисля за това и гледам в една точка с
празен поглед. Благодаря за вниманието!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар