Шогун

Нарочно изчаках да мине малко време, след като прочетох книгата, за да напиша коментара си. Исках да ми преседи хубаво, за да мога да си спестя обертоновете, предизивикани от емоциите ми, в цялото ми „ревю“. Няма как да се случи. Книгата е гениална! Велика! Невероятна! На пръстите на едната ми ръка се броят книгите, предизвикали такива чувства в мен, всяка различна от останалите, но обединени по красота и мисъл. Шогун е книга, която с лекота изпраща читателя в едно безмилостно приключение в Япония през началото на XVII век. Културата, с която се сблъсква още от първите страници е поразителна. Няма излишна дума в описанията контрастиращи така гръмко между народите. И от цялото това описание изскача въпросът: „Кой всъщност е варварин и кой е цивилизован?“ Шекспировата Европа, която уж блести от аристокрация, или чистата и проста откъм „правила“ Япония? Отговорът е очевиден след само няколко прелиствания. А веднага с тези прелиствания започват и първите кроежи на планове, съпътстващи читателя и държащи го без дъх до последната (1375та) страница. Стратегиите, законите и мечтите, било то на самураи, лоцмани или езуити са толкова преплетени, намесващи толкова много животи, че малцина са хората, които биха приели с равнодушие цялата тази борба за власт. А властта е именно крайната цел. Шогунатът може да се окаже решаващ за изхода от наследството на тайко. Но дали това ще се случи, оставям на всеки читател да разбере сам за себе си в това прекрасно четиво! Може да прозвучи прекалено, но лично според мен тази книга променя животи! Уакаримасу, ка?