На един дъх

В една студена февруарска вечер разбрах, че човек от първия до последния си миг в живота носи със себе си единствено и само първата си глътка въздух. Колко смешно нещо е животът. Смееш се, плачеш, прохождаш, започваш да четеш, започваш да обичаш, започваш да страдаш, растеш, разбираш защо живееш, умираш. И всичко това на един дъх. Красиво е. Тъжно е. На един дъх...