Кутия за птици

Преди време се бях ядосал, че на промоцията на Сиела бях забравил да си я купя. Мина време, дойде новата промоция и започнах да правя проучване кои книги искам най-много да прочета в момента. Точно тази вече си я бях свалил в електронен вариант и каквото и да си говорим не ми се даваха пари за нещо, което имам. Дойде заветният ден. ,,Краят на лятото". Бях си набелязал няколко попълнения и след бързи проверки по рафтовете бях готов да изляза от книжарницата. Насочих се към касата, но по пътя (човек ще си каже, че Бог знае колко път пък съм изминал...) мернах книгата. Тази разтърсваща корица. И да, тук се започна вътрешната борба. Имам, но пък какво като я имам. Ми струва пари, но пък младите писатели трябва да се подкрепят. Еми това, ама онова. Вече я държа. Гледам описанието отзад. 2 думи ми стигнаха. Комрак Маккарти. Моментът, в който видях, че я сравняват с неговата творба - Пътят, предначерта покупката.
В момента се чудя, как така успях да я прочета за един ден. От години не ми се беше случвало да не пускам дадена книга дори за миг. За последен път (понеже се разбрахме да не говорим за Уве) това ми се беше случило, докато четях последната тогава 4та част на Песен за огън и лед. Ако трябва да съм честен ги изчетох всичките една след друга за отрицателно време, но обратно към темата. Малерман успява без особени описания да създаде шокиращ свят. На моменти сърцетупът си е направо конкурентен на крал Стивън. Ужасът, психологията, мислите в които книгата хвърля читателя са възхитителни. Предизвиква леки изкривявания в мен, защото от време на време си затварям очите или поглеждам стреснато към прозореца, но предполагам, че е нормално. Книгата ми въздейста. Препоръчвам!
Пък и кой знае, може в най-скоро време да си купя книга, сравнявана с Малерман.