Стъкленият похлупак

Книга, която със сигурност е заслужила мястото си сред шедьоврите на ХХ век. Невероятно добре изпипана история, чийто край остава за дълго в съзнанието на читателя. Много интересно е развитието на лирическия герой (силно обагрен от личния живот на писателката), което се вижда с разгръщането на всяка следваща страница. В началото имах усещането, че дори ще съжалявам за избора си на книга, започна като типичен чиклит, но десетина страници по-късно усетих магията на Плат. Двадесет страници по-късно - вече бях влюбен в нея. Съвсем тънките нотки на тъга прерастват неусетно в тежка депресия, граничещата с лудост. Лудост, граничеща напълно с нормалното съзнание. Естър Гринууд прави изключително логични, на места дори комични разсъждения над каноничната тема за самоубийството. Дори в това ужасяващо начинание, все пак търси красотата. Търси поетичното. Защото точно това ѝ е отнето - възможността да пише, да чете. Затваря се в стъкления си похлупак, задушава се. И само нейният избор може да я спаси. А дали в избора ѝ ще открие красотата или всичко се свежда просто до едно смокиново дърво?