Само още един ден

  Всеки човек тъгува за свой близък. Често си задаваме въпроса „Какво би станало, ако имах само още един ден, един час, един миг с теб?“. За съжаление животът тече в една посока и процесите са необратими. Но нашето съзнание клони към безкрайност и в него всичко е позволено. В него може да получим „още един ден“. 
  Романът „Още един ден“ на Мич Албом е един от тези, които ни дават поводи за размисъл над това какво би било, ако... Чрез простия и лековат език на писане, авторът успява да вкара читателя в съзнанието на лирическия герой и да го отведе до неговата история. Интригуващият начин на разказване, преплитането на реалното и фантастичното, борбата с житейските проблеми, изграждат главния персонаж. Умелото вкарване на напрежение в отделни моменти поддържа интригата до самия финал. Макар да предвидих част от развитието на творбата, то краят наистина ме изненада и остави няколкоминутно очудване на лицето ми. Съответно и повод за размисъл. Семейните ценности са това, което ни изгражда като социални същества. Тяхното нарушаване винаги поражда негативизъм в обществото. В повечето случаи - заслужен. Естествено има и изключения. При тях болката от решението е още по-силна. Авторът е намерил начин за оцеляване в такава среда, чрез изграждане на най-силния възможен персонаж - майка, която защитава децата си от враждебния свят. В контраст са поставени децата, които в даден етап не осъзнават много неща. Всяко дете избира своя любимец. Човек не може да избира родителите си. Имаме само една майка. С времето на израстване децата се опитват да избягат от майчината любов. Но в един момент именно тя липсва най-много. Когато човек е най-слаб, той се обръща към майката. Вечната опора и надежда. Най-топлото крило. Дори и когато вече не е сред нас, тя никога не напуска мислите ни. Тя винаги е тази, която е готова отново да ни вдигне на крака. Без значение от това дали в последните ѝ мигове сме били до нея, дали сме се грижили през старините ѝ, дали сме я избягвали, когато сами сме градили семейство, дали сме страняли от нея в университетските години, дали сме я обиждали в гимназията, дали сме я обвинявали, заради училищните несгоди или сме се държали лошо с нея, когато не сме разбирали света около нас. Тя е винаги до нас. Дори, когато я няма. В историята на всяко семейство има призраци...
  Романът на Мич Албом е една разходка в човешкото съзнание. Връщайки се назад във времето, не само лирическият герой, но и читателят започва да си задава въпроси и да съжалява за допуснатите грешки. Понякога, макар и мислено, получаваме своя втори шанс, за да поговорим с тези, които не са сред нас. Защото винаги ще искаме още един миг. Но нека този миг го сведем до минимум дарявайки повече от своето време и любов на тези, които в момента са с нас.