За писането

  Чарлз Буковски. Обичан, мразен, възхваляван, оплюван, мръсник, циник, романтик, изживян, неразбран. Хиляди епитети мога да изредя за него и пак нито един няма да бъде точен. Уникален по стила си, вероятно е един от най-добрите (или най-лошите) писатели живели някога.
   „За писането“ е сборник от писма, изпращани от Буковски до редактори, писатели, приятели  от 1945 до 1993 година. Това не е и няма как да бъде цялата кореспонденция на писателя, а само подбрани (поради една или друга причина) творби. Редакторската намеса е сведена до минимум. Именно това ни помага да надзърнем по-дълбоко в личността на Буковски. Грубите маниери, пречупени през чаша пълна с вино, показват много повече за същността на душата му, от колкото би показала дори най-добрата биография. За читател, който познава творчеството на Чарлс и по-специално романите „Всичко на масата“, „Поща“, „Жени“, „Холивуд“ би било интересно да проследи в кореспонденцията интересни факти, мисли или пък пречки, които стоят зад творбите. Тук откриваме и суровото мнение на писателя, изказано без излишни определения. Вярно, самочувствието винаги му е било силно завишено, а дали е оправдано или не - всеки преценява сам за себе си. Тъй като това все пак е сборник озаглавен с гръмкото „За писането“, редно е да напиша няколко думи за, очевидно, писането. Буковски не дава съвети за това как да бъдем писатели. Творбата е много различна спрямо носещата също заглавие такава от Стивън Кинг. Тук трябва самият читател да намира между редовете съветите и препоръките, за да усъвършенства стила си. Ще си позволя да изкажа личното си мнение за Буковски и огромна част от неговите произведения. Именно това мнение съм изградил благодарение на много четене и доизпипал намирайки дребните завършващи детайли в писмата му. Буковски е човек, който не пише хиперболизирано, напарфюмирано или завоалирано. Той е писателят, който пише за нещата такива, каквито са. Брутални, грозни, безсърдечни, обвити в лаина и цигарен дим. Нощта не е романтика под звездите. Нощта е гладна проститутка, която разбива стъклени бутилки в стената под звуците на Малер. Америка не е страната на свободния дух и безкрайните мечти. Америка е страната, в която човекът от средната класа е принуден да живее на ръба между лудостта и самоубийството, докато жонглира с топките на някой състезателен кон и се лута в кръговете на хиподрума. В цялата тази жестокост се намира и онова изречение между редовете, което те кара да гледаш в тавана в 2 през нощта и да не смееш да мигнеш. Онова изречение, което те кара да вярваш в душата, в любовта или в красотата на изгрева. Но, за да оцениш тези неща, първо трябва да изядеш една голяма кофа с лайна от обкръжаващия те свят. Това научих от Буковски за писането. Най-добрият съвет даван някога - да се пише достоверно! Защото в грозната истина, се намира онази красива искрица, наречена надежда.
  „За писането“ е сборник с писма, който върви като един приятен и земен разговор с Чарлс Буковски. Най-добрият начин да опознаеш един човек е просто като поговориш с него. Останалото е просто вашата история.