Легни,
сестриче мило
до мен в тревата
легни и
вдишай
силно аромата
на лято и мечти.
Стръкчетата вятър
да те гъделичкат,
да веят твоите коси.
Легни
и ти братко
до мен в тревата
легни с поглед
зареян в синевата
на безкрая.
Слънчевата тишина
топло да те милва,
нека те омая.
Хайде заедно да вдигнем
нагоре крака
обути с чехли от облаци
Ето, ходим по небето.
Как стъпва се меко,
когато
ходим при мама.
- Радослав Симеонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар