Дъжд

Сънувах те такава,
каквато си отиде
рошава,
наперена
усмихната накриво,
закачливо.

Фръцна се
неприлично
и ме погали
с аромат на кафе,
първично
ме целуна,
за да трепне
моето сърце.

Тръгна си,
с куфар за чужбина.
Заминаваха мечти,
смях и безсънни
блусарски нощи.
Наведох се през
перваза
изцапан с ръжда..
Ти ми помаха
от улицата
и изчезна в дъжда.

Тогава се събудих.
Валеше от очите ми.