Накъде без Буковски?

Може много да се говори за Буковски. А може и малко. Сигурен съм, че той би предпочел второто. С няколко просто изречения с повечко смисъл. По възможност и с цици. Или просто едно уиски с вода.
Тази книга ми беше последната непрочетена от излезлите на български език и мога да кажа, че най-хубавото винаги си го оставям за накрая. Книга, типична за Чарлс. В един момент се чудиш как да не повърнеш, сбръчкал лицето си в отвратена физиономия, за да може точно след няколко реда да бъдеш буквално размазан от някое гениално изречение и просто да възкликнеш: „Дааааа, бееее“ и да гледаш невиждащо тавана. Това е Буковски. Изказвания от типа на „Или го обичаш, или го мразиш“ просто не са на място. Няма такива граници. Има хора, които просто не са чели достатъчно от произведенията му, за да го разберат или оценят. За тези хора, а и за феновете, оставям няколко цитата от книгата:
„Той преглежда някаква книга, предимно снимки на поети. Аз не съм сред тях. Започнах късно и живях твърде дълго сам в малки стаи, пиейки вино. Те винаги смятат, че отшелниците са луди и може би са прави.“
„На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много...“
„Тя се наведе и целуна кървавия белег много нежно, заврях ръце под полата ѝ и отново се вплетохме един в друг. Трябваха ми около 45 минути, ето ни, боричкащи се по средата на стаята сред бедност и счупени стъкла, нямаше да има бой тази вечер, никъде нямаше нито курви, нито безделници, любовта победи, а чистият линолеум се клатушкаше с нашите сенки.“
„Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.“