Сияние на жена

Това бе първата ми среща с Ромен Гари и съм впечатлен. Стилът му написане ми напомня на част от произведенията на Рей Бредбъри и Борис Виан, доколкото изобщо могат да бъдат сравнявани. Текстът се носеше наистина като едно сияние, думите бяха пречупени през алкохолна призма на болката. Много човешка книга, диалогът в нея върви като монолог на един изстрадал човек. Има мисли граничещи с гениалност. Фрази, които не се забравят. Книга, след която можем да крещим. А, когато крещим от самота, винаги крещим от обич.