Време е за магьосническо обединение!
Софийски магьосници - обединете се!
Това за мен е един завършен ърбън фентъзи роман. Въпреки голямата му реклама и непрестанно хвалене, започнах да го чета имайки едно на ум. Достатъчно съм се парил от книги, покрай които се вдига много шум, а се оказва, че са писани от седмокласник. Е, тук не е така. Не мога да кажа, че книгата ме грабна от първата страница. Нито от втората, третата... петдесетата. Тя просто ме завладя в един момент. Както ми беше напълно безразлична и само бегло отбелязвах някоя и друга интересна идея, така изведнъж се оказа, че съм попаднал в света на Мартин Колев. И исках да се връщам пак и пак и пак! Нямах търпение да се прибера след работа и веднага да грабна книгата! Всяка улица, всеки ъгъл, всяка керемида са ми толкова познати в София, а се оказаха така различни, пречупени през призмата на магията. Чак ми е мъчно, че не мога да вляза в скрития град, да се рея над Витоша и за финал да изпия някоя и друга бира в Г(л)адната сврака. Отлично изградени са и образите на героите. Без много описания, без предистории за тях, в крайна сметка се оказва, че е все едно читателят ги е познавал цял живот. (Би ми било интересно да прочета някоя и друга отделна история за Белота или примерно за житейския път на Игнат). Хареса ми, че авторът използва на места лек, закачлив хумор, който е точно на мястото си (особено в бунта срещу цената на билетчето за градски транспорт). Обещал съм си, когато давам коментар за книга, да не навлизам в описание на сюжета. Няма да изневеря на стила си и този път, макар много да ми се иска. Ще спомена само, че четох много коментари, че книгата приличала на Хари Потър. Може. Може да прилича и на Здрач. Може да прилича и на какво ли още не, но на мен ми се иска след време да се говори за книги, които приличат на „Софийски магьосници“. Заслужено ще бъде! Не съм се замислял дали книгата прилича на други или не. На мен ми хареса и за мен тя е уникална - т.е. не наподобява на нищо друго, освен на себе си. Като се започне от бруталната корица (една от най-добрите, които съм виждал на пазара), минавайки през съвършената редакция, корекция, оформление, та до благодарностите, които сами по себе си са по-добри от някои книги на други български автори, това е един шедьовър. Суперлативи, суперлативи, суперлативи. Човек ще си каже, че всичко е перфектно. Ами не е. Всеки може да се напъне и да намери нещо, което не му харесва и да се заяде за глупости. И аз ще го направя и ще се аргументирам защо. За мен си личеше, че това е роман на писател, върху чиито рамене няма огромен опит. Има места, на които действието е по-забързано и липсва описание, някой детайли са претупани, други са излишни. Образът на злодея беше като от детско анимационно филмче. Диалогът, който провеждаше с героите беше бутафорен. По време на битката обаче, тъкмо се замислях, че не е описана реалистично и твърде много писателят се съсредоточава върху даден отделен герой и бам! следващото изречение ме опровергаваше. И това на няколко пъти! Много ми хареса тази кулминация и ме изненада приятно. И ми замириса на дъжд :) Но аз съм благодарен за всички тези кусури. Радвам се, че ги има, защото това означава, че писателят ще може да се доизгради при продължението на книгата. Ще може скоро да предложи един още по-добър роман (ако е възможно). Ще има върху какво да работи и несъмнено ще продължи да прогресира. Няма да е интересно, ако всяка книга е съвършена, ще вземе да се превърне във втория Тери Пратчет, а светът още не е готов за това. А като казах „светът“ - искрено се надявам книгата да бъде издадена и на други езици, в други държави. Според мен има огромен потенциал. Като гледам какви глупости нашумяват и се продават, еми извинете, ама грехота е „Софийски магьосници“ да не излезе и да не успее на световния пазар. Разлиствайки страница след страници си мислех колко ли хубаво би било да бъде направен и филм по книгата. Тогава вече със сигурност ще гледам на София по друг начин. (То защото сега много нормално я гледам, нали...) Май много се размечтах, но нали това е идеята на книгите - поне мъничко да помечтаем.
И тъй, ако си падате по фентъзита, ако се кефите на тийн (и не само) литература или просто искате да се разходите из улиците на София, както никога досега - слагайте чая на котлона, грабвайте котарака (или хамстера) под ръка и се захващайте да четете „Софийски магьосници“!
А аз отивам да набера малко шишарки ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар