Твоята прегръдка
жадувана,
мечтана
така далечна
необуздана
и твоя аромат
как искам да поема
като глътка
макар и
последна.
Глава
на гърдите ти
да положа
ароматът
от косите ти
тъй бурен
тъй страстен
как искам
само за миг
отново ти
отново аз
момент
прекрасен.
Всичко свърши,
но дали?
– Радослав Симеонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар