Има ли кой да ви обича?

Така се случи, че това е първата ми художествена книга за годината. Дали ще се окаже предопределяща - не знам. Знам само, че за пореден път съм възхитен от разказите на Калин Терзийски - автор, който бива изключително оплюван и осмиван, но ставащ ми все по-любим с времето. Тези разкази са изповед пред читателя, искрени до болка и показващи не просто поредния Буковски-wannabe, а един наистина талантлив български писател, забулен в мъглата на алкохола, търсещ себе си (и откриващ се в последния меко казано унищожителен разказ). Тези разкази са истински дуел между живота и смъртта, младостта и времето, бащата и дъщерята в свят, в който лудостта не може да бъде поставена в рамка и закачена на определено място. Свят, в който наистина се питам „Има ли кой да ви обича?“.