Ах, този Тери...

Уау! Просто уау! Това беше една от малкото непрочетени от мен книги на сър Тери Пратчет и останах за пореден път възхитен. Доскоро най-малко симпатичният ми герой - Ринсуинд, започна да се превръща в един от любимите ми. Започнах да гледам на историите за него по съвсем различен начин. Вече не го възприемам като досаден и непохватен мърморко, който дразни дори читателя с присъствието си, а като много добър персонаж, създаден именно с тази цел и играещ ролята си перфектно. Още един повод да се възхищавам на автора. До тук с личната драма - започвам да разнищвам книгата. А „Тери Пратчет би искал всички да разберат, че „Последният континент“ не е книга за Австралия. Тя е само смътно австралийска.“ Поредната история от Света на Диска изпълнена с хумор, премеждия и напрежение до последната страница. С всяко следващо изречение, пародията на света, в който живеем, плашещо оживява и кара читателя да се замисли в какво всъщност вярва и какво всъщност се случва. Какво е това безумие, което ни е обзело? (Лек спойлер - в книгата има бог, който е атеист!) Повдигнати са множество въпроси за време-пространството, сътворението, еволюцията, бирата и... а бе... хъм... секса? Не липсват и обичайните академични дрязги, така характерни за света (и не само) на магьосниците. Всичко това е разказно по начин, който само Тери Пратчет може да предаде толкова леко, приятно и безумно смешно. А миг, след като читателят затвори и последната страница, остава усещането за ухание след дъжд. Няма проблеми!