Умберто Еко и футболът

„Умберто Еко и футболът“ е интересно изследване над вижданията на именития писател за магичната игра. В част от своите текстове той изказва тези, пораждащи повод за размисъл и дускисия. Авторът на творбата, Питър Перикъл Трифонас, прави анализ над тях и достига до изключително любопитни прозрения, част от които ще бъдат поместени в настоящия текст.
За да започнем анализа на творбата, първо трябва да сме запознати с две неща – творчеството на Умберто Еко и с футбола. Това поражда трудности, защото малко са футболните запалянковци, които четат Еко, а също са малко и хората, които четат Еко и са футболни запалянковци. Именно сечението на тези две множества би оценило подобаващо книгата. Това условие далеч не е задължително, разбира се. Въпреки че книгата е написана на доста високо ниво, то голяма част от изводите са абсолютно разбираеми за широката аудитория. Да започнем последователно – какво точно съответства на знака футбол? Представени са редица въпроси, които е повдигнал Еко, а отговорът може би се крие в следния цитат:

„Футболът предлага начин да се анализират конфликтните моменти на широкообхватен corpus, разглеждащ механизмите, посредством които традициите и идеалите се предават, мобилизират, овладяват и представят в нашия обществен и личен свят“

Футболът може да бъде капсула на времето. Колкото и невероятно да звучи, именно стадионът е трибуна за изява на немалка част от обществото. От припомняне на бележити моменти от историята до създаване на нови такива, феновете въплъщават в играта много повече от страст и емоции. Те заключват своите идеали, мечти, спомени и протести в песни и хореография, като по този начин дават гласност на вижданията си. Това е един мощен вик по време на битка. А футболът наистина прераства от игра до истинска битка. Мнението на Еко по върпоса е:

„Има едно нещо, на което – дори и да го приемат присърце – не е способно никое студентско движение, революция или глобален протест. И това е да узурпират футболно игрище по време на мач“

И това е така, защото никой не би влязъл във врящия ад на стадиона, за да се превърне в пепел. Жаждата и страстта на футболния фен за спектакъл биват сравнени дори с Фройдските виждания. Възбудата и екстазът по време на мач, отхвърленият от обществото свят на ултрасите и нуждата на отделния фен да се почувства част от едно цяло биват анализирани по един интересен и неочакван (поне за мен) начин. И наистина има смисъл в тези думи. А поглеждайки към анималистичното поведение на агитките и правейки паралели между скандиранията им могат да се направят много изводи за психологията на фена.

Трябва да се постави и въпросът от къде идва цялата тази мания. Направен е кратък преглед на произхода на футбола – от самата игра до името ѝ. Въпреки до момента отрицателното мнение на Еко и анализа на автора, то именно в корените на футбола се дължат и някои представи за завладяващата сила на този спорт:

„Предполага се спортът да е нещо добро. Футболът е спорт, следователно футболът е нещо добро.“

Но защо след като е спорт и предполага атлетичен дух, тогава феновете са наркотизирани и алкохолизирани. Отговори могат да бъдат намерени в главата „Семиогенеза на футболния фанатизъм“. Именно тя се явява и ключова за разбирането на вижданията на Еко за играта с топка. Мнението на автора на творбата е следното:

„Проблемът за Еко не е футболът като спорт, а посланието, което футболът и сигнифициращият му апарат изпраща до фена и което се отнася до заобикалящия го свят и най-вече до околните. Неприятното в случая е, че в играта се състезават атлетите, но сериозно се сътезават воайорите (които нерядко се пребиват взаимно или умират от инфаркт по трибуните).“

Това са силни думи, но в тях се крие сериозна доза истина. Поглеждайки кое да е дерби виждаме потвърждение на тази теза.

Следва кратък анализ на разговорите, които се провеждат между футболния фен и неутралния наблюдател. Тяхната анти-комутативност поражда често комични ситуации. Освен с примери, отново авторът се позовава и на цитати от далеч по-именития си колега. Достигайки до заключението на творбата, читателят вече е придобил ясна представа не само за това, че футболът е не просто игра, а начин на живот за част от зрителите му, то са дадени и не малко отговори защо това е именно така. Всичко това е пречупено през вижданията на Умберто Еко за този спорт, които често са негативни, но винаги подкрепени от разсъждения и обосновки. Използвайки фена като опитна мишка са направени анализи на човешката психология и начина на изразяване посредством футболната трибуна.

„Спортът е Човекът, Спортът е Обществото.“

Поставеният в началото въпрос за символа на футбола получа своя отговор в заключнието.
„Какво сигнифицира знакът футбол?
– Абсолютно непозната територия.“