Спомените им и след това

„Спомените им и след това“ е концептуален проект на Димитрис Георгиев и гост-автори, сред които Мартин Колев, Илиян Любомиров и други небезизвестни български писатели. Изданието е илюстровано от Александра Георгиева. Това е едно наистина арт-творение, което успява с лекота да породи различни чувства и емоции у читателя.

Авторът на творбата бе непознат за мен, мнението ми за българската поезия е изключително крайно, а да не говорим колко скептично гледам към постмодернистични илюстрации. И въпреки това реших да дам шанс на този проект. Със сигурност не съжалявам. Поне за първата част от него. Димитрис Георгиев демонстрира интересен похват на писане, темите на стиховете му са интересни, а играта на думи доставя истинска наслада. Водещата тема на творбата са спомените. Това кара читателя веднага да се пренесе в едно чуждо съзнание, из което започва своя хаотичен път. Следвайки съвременните литературни течения, в които преобладават ярките описания, грозното, лудостта, фантастичното, авторът ни представя точно такива спомени. Границата между тях и сънищата е съвсем тънка, понякога нарушена и премината, загубена е представата за реалност и отново е върната изходната точка. След силния крясък следва тишина. Илюстрациите се взират в читателя и му дават допълнителни сили към въображението. Сякаш потъва в друг свят, в друго съзнание, в други спомени. Следвайки водовъртежа на страниците, образите се сменят един след друг подобно на темите и чувствата. Ще си позволя да отлича няколко стиха, които ми направиха силно впечатление - „То“, „Различна“, „Дясното ми око“, „Няколко края“, „Опит“, „Объркана“. Другите също не са за подценяване и имат особена литературна стойност, но тези провокираха особени картини в съзнанието ми и изостриха сетивата ми.
Втората част на проекта е коренно различна от първата и за съжаление не остави нищо опециално в съзнанието ми. Единствената по-интересна идея е тази на Мартин Колев. Неговото произведение успя да ме докосне, а въображението му за пореден път ме изненада приятно. Останалите автори представят своите спомени, но пробягвайки през различните съзнания се губи това, което остава „след това“. Тук нещата опират и до способностите и стила на писане – няма как при толкова много автори да бъде харесано всичко. Вярвам, че всеки ще намери по нещо за себе си. Това прави проекта любопитен.
„Спомените им и след това“ е интересно начинание, което може да накара читателя да се връща към него, подобно на човек, връщащ се към спомените си.