Прощална разходка

„Прощална разходка“ на великия Дамян Дамянов е сборник с непубликувани стихотворения. В нея виждаме един по-различен и може би по-тъжен поглед на поета.

В първите стихотворения личат образи на сила, гордост, свобода. Показана е посокота на ценностната ни система – такава, каквато трябва да бъде, а не пропагандираната такава. Това води веднага до намесата на любовта. Огнена, като жар в гърдите, тя се разпалва за секунди, но нейното отсъствие веднага контрастира с хлад и тъга. Любовта има много форми. Човешкото сърце се опитва да задържи всяка една от тях. Често чувството за страх от загубата на обич надделява и прераства в скръб и самота. В много от стиховете именно тези теми са засегнати. Водеща е раздялата, но авторът винаги оставя една утеха или поне капка надежда за финал. Не е загубено човешкото. Тук искам да отлича стихотворението „Филм“. То ми направи особено впечатление. Успя наистина да ме трогне и да стане едно от любимите ми произведения на автора. Продължавайки към края на стихосбирката откриваме отново противопоставяне на познатите ни образи. Краят на повечето стихове е впечатляващ и поражда интерес, както от страна на игра на думи, така и е полезно упражнение за ума и сърцето. С последната си творба, авторът затваря цикъла от емоции като оставя края отворен и не дава окончателен отговор на житейските проблеми, заложени в сборника. Въпреки неясния отговор надеждата остава като водеща сила. Силата е и това, което тази творба вдъхва. Въпреки заключителната фраза „Не знам!“, не се чувства отчаяние, а по скоро един вик срещу несгодите.

„Прощална разходка“ не е символ за раздяла, а стимул човек да продължи напред!