Трудно е да се опише личността на Моцарт в стотици страници, камо ли в няколко изречения. В публичното пространство преобладава мнението, че той е бил „гениален и разглезен хлапак“, но изказвания като тези стават нелепи, щом веднъж се потопим в музиката му. Какъв всъщност е бил Моцарт? Има много хипотези около неговата личност. От ранна детска възраст започва да композира, а едва на 6 години вече е свирил пред австрийската императрица. Славата, която печели с годините, неминуемо ще му донесе и тъмна сянка. Била в лицето (може би?) на Салиери, или пък на франкомасонското общество, мистерията около живота и най-вече смъртта му буди любопитство и до ден днешен.
„Макар да съм млад, аз никога не си лягам, без да си помисля, че на сутринта може да не съм жив. Въпреки това нито един от многото ми познати не би казал, че съм мрачен или меланхоличен човек. Всеки ден благодаря на Бог, че ме е дарил с такъв ведър характер и от все сърце бих искал всичките ми събратя да познаят това щастие.“
Разкъсван от финансови проблеми, ангажименти и буржоазни капризи, няма как да не се зачудим как е успявал да се справи с всичко това. Тук на сцената се появява Констанце. Съпруга и спътник в живота на композитора. Любов, която можем да наречем „от пръв поглед“, но не и без скандали. Бащата на Моцарт е бил твърдо против сватбата, но не успява да спре сина си. Един от малкото пъти, когато геният се е опълчил на баща си. Констанце ще бъде с него до края, а още по-любопитен е фактът, че следващият ѝ съпруг ще се окаже фен на Моцарт. В последствие той ще напише и биография на композитора.
Тези и още куп любопитни факти и въпроси са засегнати накратко в творбата. Страниците вървят леко и ритмично, като една „малка нощна музика“. Това не е биография на Волфганг Амадеус Моцарт, но дава нещо повече - дава ни представа какъв наистина е бил той като човек. Това разбираме от множеството цитати от писма, публикувани между красивите корици. Докосваме се до един непознат Моцарт, който сякаш е бил скрит от света. Образът, представен във филмовата адаптация „Амадеус“ по една от биографиите му, придобива съвсем нова форма. След досега с писмата, изпращани редовно до баща му, откриваме и силната връзка между тях. Тази връзка е в основата и на разбирането за любовта между композитора и Констанце. А любовта е била едно от най-силните му качества. Любовта към музиката. Но светът не е бил готов за всичката тази любов. Моцарт завършва в общ гроб, изпратен единствено от своите гробари.
„Така почетоха тленните останки на един смъртен, който създаде безсмъртното!“
Реквиемът се оказа по-силен от любовта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар