Тази творба е истинско удоволствие за сетивата. Макар да се чете изключително бързо, моят съвет е да се обръща внимание на всяка едн дума. Всичко започва от диалог, от който ние получаваме пълна информация за действието. Два силуета, започват да придобиват своите ясни очертания, посредством чувствата, заложени в думите. Сцените на искрената, забранената, огнената и страстна любов ярко контрастират със света на героите. Всеки носещ бремето на своето минало е сякаш спрян в един кадър. Кадър, в който е важен само екстаза. Но една любов, макар и продължила миг, не може да мине без въпроси. В тях често се крие болката на нещо забравено или дълго премълчавано. Тук се запознаваме с умението на писателката Маргьорит Дюрас да развива своите образи посредством само и единствено диалози. И кратки изречения пресъздаващи емоцията на сцената. С нежния ѝ допир на думите, силуетите се превръщат в личности, а тяхната история носи любов. Но с любовта идват болката, страданието и срамът от една тъмна сянка. Погледът, обаче, гледа към бъдещето, където стои една надежда. Надежда, че всичко може да се оправи, ако не се опитваме да забравим миналото, а го приемем и не позволим то никога да се случи отново.
„Хи-ро-ши-ма. Това е твоето име.“
В края на творбата са поместени приложения, които ни дават повече информация за някои от най-важните сцени. Откриваме нови детайли към общата, преливаща от емоции, картина. Там срещаме описание на миналото на главната героиня, трудностите, през които е преминала и живота ѝ във Франция. Даден е портрет на героите. Макар това вече да не ни е необходимо.
„А твоето име е Ньовер. Ньо-вер, във Фран-ция.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар