Вселена от нищото

  
Книгите на научно-популярна тематика винаги са били предизвикателство - от една страна за автора, а от друга за читателя. Информация от изключително сложен характер трябва да бъде поднесен на лесносмилаем и увлекателен език, а преди всичко и да провокира стремежа към знание. Въпросът е как да се случи това, когато говорим за „нищото"?

Лорънс Краус е теоретик и космолог, който напоследък вместо да си седне на задника и да продължи работата си като физик, се е заел да популяризира науката. В което няма нищо лошо, разбира се. Даже е хубаво, защото говори с привичния си хумор и простота за наистина трудна физика. За читателите, които за пръв път срещат това име, мога да препоръчам серията от научно-популярни филми How the Universe Works, в които още участват и Мичио Каку, Фил Плейт, Мишел Талер, Стивън Хокинг и много други. Лорънс е симпатичният чичко, който прилича на Уили Танер от Алф. Има лека ирония в това, но да караме по същество. В творбата „Вселена от нищото“ проф. Краус има пред себе си задачата да обясни част от проблемите на съвременната физика, да разкрие научната картина на постигнатото до момента, да повдигне много въпроси за бъдещето развитие. Теория за големия взрив, Стандартен модел, Космичен микровълнов фон, Инфлация, Анихилация, Барионна асиметрия и т.н. Това ще се окаже само рамката на едно „нищо“. Това, към което се стреми и авторът. Вакуумът. Енергията на вакуума. А бе да си го кажем директно - тъмната енергия. Ако това понятие го срещате за пръв път - лошо. Ако не знаете какво означава - спокойно. Никой все още не е напълно сигурен в това. Разбира се, от гледна точка на космологията получаваме ясни знаци какво би трябвало да бъде тъмната енергия, но докато нямаме пределно ясни експериментални потвърждения - по-добре да запазим минута мълчание. Ще си позволя да вкарам съвсем кратка лична изповед. Студент по теоретична физика съм и се занимавам с тъмна материя. Мога с гордост да заявя, че най-големият проблем в момента е да се детектират тъмната материя, тъмната енергия и тъмната Индия. Да се върнем на „нищото“. Защо Вселената е изградена от нещо, а не от нищо. Къде е границата между двете? Какво е бъдещето на Вселената? Как сме се появили? Оп, тук трябва да се направи вметка - Божествената намеса е напълно изключена от моделите на физиката. Sorry, no sorry. Няма да навлизам в религиозни размишления, но Лорънс Краус дава достатъчно аргументи, които отхвърлят наличието на Бог. Да си призная честно, в един момент чак писват, но това е друг въпрос. Важното е, че ние сме сами по себе си една малка Вселена, защото в нас има толкова много частици, които са бивши умрели звезди, дошли от безумно далече, че идеята някакво божество да ни сглоби по определен начин изглежда невероятна. Но и ние сме невероятни, кхъм, кхъм. И така, няма да ви давам спойлери защо има нещо, а не нищо. Даже няма да ви кажа какво ще се случи с Вселената след доста дълго време. Но се надявам да провокирах любопитството ви, а проф. Краус да ви даде някои от търсените отговори в книгата „Вселена от нищото“. Струва си, а пък и той има чувство за хумор. Не е от онези кисели професори, които само плюят и ти обясняват колко си тъп. Нали.

   Да си нещо или да си нищо? Това е въпросът на Вселената! А явно ние сме в ролята на Офелия и трябва да открием отговорите за тези терзания.