N.

  Мислили ли сте по въпроса за самоубийството? А каква е причината човек да стигне до тази крайност? Винаги ли е породено от психическа нагласа или понякога има свръхестествена намеса? Не четете това, ако искате животът ви да продължи както досега!
   N. е комикс, който е адаптиран по едноименния разказ на Стивън Кинг (включен в сборника „Малко след залеза“ от 2006г.). Марк Гугенхайм се е заел с тежката задача да разкаже историята в любимия на мнозина формат, а пък Алекс Малеев се е погрижил за графичното изживяване. Работата, която са свършили е повече от съвършена. Наистина творците са дали нещо от себе си, за да се превърне тази история в истински ужас. След затварянето на последната страница разсъжденията летяха едно след друго в ума ми, а кошмарът ме зовеше. Кошмарът този път имаше друга форма. Не беше чудовище. Колкото повече чета Стивън Кинг, толкова повече осъзнавам, че не съм го разбирал. При него уж акцентът е някакво чудовище, което ходи и избива хора и навсякъде има кръв, а детайлите са все едно извадени от учебник по анатомия. Да, ама не. Всичко това трябва да се разглежда като фон, а акцентът да са хората и техните преживявания, тяхното ежедневие и борбата с всяко следващо изпитание от съдбата. И преди съм казвал, че персонажите на Кинг са едни от най-многопластовите в съвременната литература. Способността му да изгражда обикновени и почти напълно безинтересни хора, доближава произведенията му до безпределната сивота на реалността. В този момент се появява контрастът на ужаса, който така ясно изпъква, че читателят остава заслепен за много от детайлите на обикновения човек. А за мен това е най-страшното. Мига, в който губим себе си. Тогава идват мислите за самоубийство.
  В комикса героите не изпъкват с върхови качества. Но едно нещо ще ги обедини. Сигурен съм, че се досещате какво. Стъпка по стъпка, всичко води до нивата на Акърман. В щата Мейн. Точно така. Там има нещо. Или всъщност няма. Може би всичко е само в главата на дадения герой. Може би всичко е само в нашите глави. Или само така си мислим? Акърман. 7 букви. Лошо число. Започнахте ли и вие да броите? Очаквах го. И това е най-лошото. Границата между психозата и неврозата е лесно нарушима. Още по-тънък е защитният слой на мозъка в близост до болен. Дали има нещо фантастично в цялата история или всичко може да бъде медицински и логично обяснено е скритата мистерия, която ще преследва читателя до последната страница. Преплитането на фантастичното с реалното може да бъде разбрано само, ако приемем и двете за истина. А това може да доведе до полудяване.
  Този комикс е един от най-добрите, които съм чел. Не само, защото е на Стивън Кинг, а защото историята провокира читателя да мисли дълго след последната страница. Това ревю съдържа 460 думи. Хубаво число.