Кои сте вие?
Дядо, не ме ли позна?
Не, момче, не мога да си спомня. Изглеждаш ми познато. Тези рани по коленете ще ти оставят белег. На колко си?
На 10 съм.
Ехее, та ти си цял мъж. Ходиш ли на училище?
Ходя!
И как е, интересно ли е?
Много ми харесва математиката. Английският ми е малко скучен, ама физическото е трепач!
Ааа, така, така. Ами ти кой си?
Не ме ли позна?
Не, съжалявам. Това лице ми изглежда някак… Неее, не знам. Не помня вече. На колко си години, младежо?
На 20. Доскоро си мислех, че ми остават още 7. Хе-хее! Кой знае!?
Еее, така ли се говори? Хе-хе. Това младите сте едни…
Хайде, свършвайте по-бързо вече!
Ами Вие господине кой сте?
Не стига, че съм затрупан с работа, жена ми иска развод, детето има
проблеми в училище, ами се и прибрах в тъпата България, за да не ме
познаеш. На 30 съм, преди да ме попиташ. И да, нашите години образуват
редица на Фибоначи, макар и с по една нула отзад, в каквато съм на път
да стана, ако това не свърши скоро.
Не му говори така! Я се дръж
прилично! Къде се намираш? Моля те да го извиниш от мое име. Ще се научи
един ден да си подрежда приоритетите. Малко е нелеп въпросът ми, знам,
че го мразиш, но… Така де, сещаш се, как си все пак? Имаш ли нужда от
нещо?
Благодаря ти, не. И теб не мога да позная. Всички сте дошли
при мен, а аз ви виждам сякаш през мъгла. Всяко лице ми е познато, сякаш
съм го виждал сутрин в огледалото. Сякаш съм го виждал в отражението на
кафевите очи на първата любов. Сякаш съм го виждал из снимките, когато
старата беше още жива. Сякаш съм го виждал преди да се наплискам с вода
от езерото, сякаш съм го виждал…
Ние ще тръгваме, но ти се дръж. Трябваш ни, за да можем и ние да съществуваме.
Дръж се, дядо…
Дааа, сякаш съм го виждал. Но защо започва да става тъмно…
Няма коментари:
Публикуване на коментар