Пътищата, които избираме

   Наскоро чух следната фраза за музикалните авто/биографии. „За какво да чета такава книга? Всичките са едни и същи. Бягахме от училище, свирихме по цял ден, друсахме се, бяхме пропаднали и изведнъж ни застигна огромен успех. Сега сме на по 50 години и решихме да изкараме някои и друг милион като ви разкажем за това.“ Честно казано не си спомням кой направи това обобщение. Разбира се, в него има немалка доза истина. Но от всяка една такава книга, всеки читател може сам да се опита да си изведе достатъно поуки. Прочел съм редица музикални авто/биографии. На някои съм се смял със сълзи (например „Аз съм Ози“, горещо я препоръчвам), на други ми е било тъжно („To Live is to Die“ - биографията на Клиф Бъртън), но откровено казано не си спомням да съм чел автобиография, в която след всяка страница да си казвам „WTF, бе човек. Съли, къде си живял, по дяволите!?“. 

  Автобиографията на Съли Ерна, вокалистът на Godsmack, започва (всъщност моята започва с автограф от Съли, благодаря ти Младене!) с кратък текст от автора написан на 7 март 2018г специално за българските фенове. Да, книгата излезе с 12 години закъснение в сравнение с по-развитите държави, но пък си имаме специално обръщение. Кратък текст, който по никакъв начин не загатва за хаоса, който ще настъпи няколко страници по-късно. Няма да ви занимавам с подробности от детството на господин Ерна, нито пък как започва кариерата му. Това можете и сами да прочетете в книгата му, все пак затова я е написал. Искам да акцентирам върху „Пътищата, които избираме“. Съли е имал правото да избере както пътя на наркотиците, престрелките, обирите или казано накратко „тъмната страна“, така е имал избора да стане и добре развиващ се събирач на кредити. Представете си един от най-готините фронтмени с всичките си татуировки и бунтарско изражение да облече костюм и да има нормална работа. Във всеки миг, всеки ден ние правим избори и понякога си мислим, че те са незначителни. Друг път пък, че ще решат живота ни. Не знам по какъв начин се сравняват тези неща, но е важен крайният резултат. А за да стигнем до него, то ни трябва добър спътник в живота. Ако си мислите, че много мацки биха били добър такъв за Съли Ерна, то се лъжете. Грешният избор на най-близък човек е провалял кариери много преди ерата на Валери Божинов. Влюбването в грешен човек е често съпътствано от депресии, потискане на чувствата, пристрастяване към определени субстанции и правенето на нови грешни избори. Тръгвайки по пътя надолу, човек получава допълнително ускорение и е почти невъзможно да се забави, а какво остава да спре и да започне отново да се издига. Оказва се, че физиката на човешките емоции и воля могат да бъдат повлияни от един решаващ външен фактор. Една мистична сила, която винаги ни тегли нагоре и ни вади от бездната. Това е музиката. Единственият верен и неотлъчен спътник на лошото момче от Лоурънс (то всъщност всички от там са такива, но...). А когато музиката е и твоята мечта, тогава си длъжен и ти да бъдеш неин спътник. Защото от всички пътища, които избираме, най-верен е този на мечтите. Останалото са подробностите, които ни водят към този път. И да, те ни правят по-силни. Или пък те убиват, ако ревеш като кучка. 

„Докато четете тази книга, помнете, че колкото и труден да ви се струва животът, колкото и несправедлив и жесток да изглежда понякога, независимо че целите и мечтите ви изглеждат много далеч и си мислите, че това са просто истории, които никога не могат да ви се случат, всичко, което искате и за което копнеете на този свят, е съвсем наблизо. Само от вас зависи да го постигнете. Ако имате силата да се изправите на крака, след като животът ви е повалил, после да го направите отново и отново, да сте готови да се вдигнете на счупените си кости, за да пристъпите крачка напред, със сигурност ще стигнете там, накъдето се стремите. Неизбежно е.“

Връщайки се към фразата, с която започна всичко, трябва да спомена и следното. Да, някои биографии са наистина клиширани. Но тази книга не е такава. Това е една изповед. Една история, която има за цел да ни покаже значимостта на всеки един ден. Да ни накара да оценим средата, в която живеем и да не пренебрегваме това, което имаме. Защото може и да живеем в страната на абсурдите, но някои са имали детство като от света на Стивън Кинг. Пък и аре стига, кой не обича да чете за секс, наркотици и рокендрол!?