понеделник, 22 юли 2019 г.

Отвори сърцето си

        Завърших „Отвори сърцето си“ от Аджан Брам. Чувствата след последната затворена страница са леко смесени, успя да ме жегне. Но ще стигна и до финала. Нека първо ви разкажа как започна всичко. 
        Спомняте ли си онази гатанка, която се въртеше из социалните мрежи? Онази с „какво ще отвориш първо“? И да не си я спомняте, не е фатално. Скоро пак ще се завърти или ще измислят някоя нова. Сега ще ви издам тайната как да я решите успешно - прочетете внимателно условието. Два пъти. Помислете. След това отговорете. Първосигналните отговори и породилия ни се вече механизъм да „пишем коментари“ преди да помислим не водят до добри резултати. Защо ви разказвам това? Всъщност така се сдобих с книгата - отговорих правилно на гатанката и една позната ми я подари. Хубава карма си придоби книжката - да се пренася от ръка на ръка и да разпространява добри мисли. Или по-конкретно „Будистки приказки за щастие“. Предишният ми опит с поучителни истории се свежда до точно една книга на Хорхе Букай и не бях кой знае колко впечатлен. Но темата за будизма ме вълнува и честно казано обичам да чета за това течение (предимно покрай книгите за Хималаите съм го развил това. А да, препоръвам и биографията на Стив Джобс).
             Аджан Брам е дипломиран физик теоретик, но с течение на времето става будистки монах (има надежда и за мен...). Обучава се под наставничеството на многоуважавания будистки учител Аджан Ча в традицията на горските монаси. Живее просто, следва строго принципите на своето течение, парите са тема табу. Участва в създаването на горски манастир близо до Пърт, Австралия. И именно от създаването на манастира започват и неговите приказки в търсене на щастието. 108 истории, голяма част от тях лични, които ни показват една изключително интересна гледна точка за живота. Поднесени са като разкази от първо лице, все пак повечето от тях учителят ги е преживял. Написани по този начин кара читателя да ги чувства близки. Цялата книга върви като приятен разговор с приятел, след който ти трябва време насаме с мислите ти. Този житейски сборник може да промени човешки възгледи, ако бъде внимателно осмислен. Историите в него ни учат на търпение, борбеност и вътрешен мир. Най-ценното в него е спокойният начин, по който Брам разширява кръгозора ни и ни показва, че навсякъде около нас има поводи за щастие. Учи ни да не се съсредоточаваме върху определени негативи. Странно е как напоследък като ходя по улицата и в главата ми се въртят някакви лоши мисли, просто се сещам за този човек, когото вероятно никога няма да срещна, и се усмихвам. Не защото е направил нещо велико. Не. Той просто и ясно обяснява безсмислието в това да имаме мрачни помисли и как повтаряйки си ги в главата, ние само ги правим по силни. Когато не искам да свърша някаква работа, било то от умствено нежелание или пък откровен мързел, тогава си спомням друга негова приказка, която ме кара да си седна на задника, да свърша задачата и да се отдам на облекчението след това. Да, понякога човек трябва да прочете една малка книга, за да направи голяма крачка напред във виждането си на света. От гледна точка на поведението си, разбира се. (Първо трябва да станеш физик, за да разбереш как е устроен светът, а после монах, за да разбереш как са устроени хората. Хитро го е измислил!) Човек може и да не е привърженик на религията и да намира монасите за ненормални, но нищо не му пречи да чуе техните истории. Все пак те затова жертват живота си. Всъщност всички жертваме живота си в една мисия - търсенето на щастието. И ако някой може да ни даде съвет - не пречи пък да го чуем. От 108 истории, всеки ще намери поне една за себе си.
         „Отвори сърцето си“ е лека, увлекателна книга, в която човек намира поводи и начини да направи утрешния си ден по-усмихнат.


       

Няма коментари:

Публикуване на коментар