Училищни бисери

Рядко пиша за някой от бисерите на учениците ми, но този няма как да го пропусна. Действието се разви вчера. Ситнеше дъжд по двора на едно от частните училища, в които преподавам. Изчаквах заедно с една колежка да приключат останалите колеги, за да се прибираме заедно. Земята беше влажна и ухаеше на онзи тъй любим аромат на мокра трева. Децата скачаха в игрите си, облечени в ярки дъждобрани. Прииска ми се да съм дете. Да съм безгрижен. Да мога и аз да гоня прокъсаната топка и да се правя на някой любим свой футболист. Да вярвам в чудеса. Както се бях унесъл в тези мисли, пред нас застана едно момиченце. Едно от онези дечица, които само трябва да се усмихнат и вече си се разтопил. Приличаше на зайче, заради никнещите ѝ и все още несъразмерни зъбки. То ни гледаше и чакаше да му обърнем внимание. След като видя въпросителните ни погледи, започна да говори така бързо, сякаш се готвеше за следващия си rap battle със Секта.
„А вие знаете ли, че си имам котенце? Бебе котенце! То е само на един месец. Намерихме го и го взехме. Кака го намери. То е седяло на едно дърво. Самичко! Представяте ли си? Дааа! То три дена е седяло на това дърво. Без вода и без храна! Ето толкова е голямо, като шепичката ми. Три дни е оцеляло... Миличкото! Без храна и вода! На един клон. И ние сега го гледаме. Много е сладичко! Вие имате ли си котенце? Моето кака го намери!“
В този момент ние седяхме безмълвни и гледахме със заинтересувани погледи и се чудихме дали иска да си говори с нас или този моноспектакъл ѝ е достатъчен. Все пак колежката ми се престраши и зададе с най-милия си глас един непредполагащ особена драма въпрос:
„А как го кръстихте това котенце?“
„Плфнфнф!“ - Отговори гордо и възможно най-бързо момиченцето.
„Как, как?“ - попитах аз, защото очевидно не бях дочул.
„ПУТИН!“ - извика момиченцето и изпъчи гърди с цялата гордост, която можеше да побере малкият ѝ гръден кош. Така и не разбра защо прихнах да се смея и ми трябваха поне 5 минути, за да се успокоя. Мдааам, понякога има и такива дни. А капките дъжд продължиха да ситнят по влажната земя.