Закона на Ома

Вървя към спирката на метрото. Вали лек дъжд и всичко наоколо е спокойно. Мирише на пролет. Мисля си за живота и за разни решения, които ми предстои да взема. В този момент чувам силен вик „ Който не знае закона на Ома, да си оди дома”. Обръщам се и виждам група „младежи”, вероятно от онова знаменито поколение родено през 1968, които вървят сцигара в ръка и дискутират нещо „важно”. Заслушвам се:
- Кой не знае закона на Ома, да си оди у дома!
- Еее, едно време как сме учѝлиии. Тия днес нищо не знаят!
А бе глей, още ги помня тия работи. Значи I, така се бележи токът, е равен на (следва нотка на замисляне) съпротивлението с напрежението. (Опита се да го замаже, но да видим по-натам историята) Съпротивлението по напрежението! Знакът е по! (Замина му замазването...)
Продължавам да си вървя по пътя, когато ново гръмко „Който не знае закона на Ома, да си оди дома”. Стреснах се. Пичове, вървете си дома. Започвам да си мисля как поток насочени заряди минават през съпротивление и от това усилие в главата ми се ражда напрежение. Не е лесно. По пътя си виждам младо момиче, вървящо със застаряващ чичко, който е с телосложение на таксиметров шофьор. Ходи свойски с цигара в уста и обсъжда как всички са боклуци и как нищо в тая държава не става. Бих му подарил билет за концерта на Слави, но той вероятно не ходи по културни мероприятия. Заглеждам се в момичето, има хубави крака. Започвам да се чудя какво прави с този. По поведението им няма как да са роднини. Значи положението е ясно. Сетих се как наскоро един бакшиш ми показваше какво порно са му прстили колегите. Имаше коза. Дано това момиче не бъде третирано по този начин. Спирам да ги гледам и да мисля, защото си държа на своите крака и ми се иска да си останат цели. Влизам в станцията. За пръв път от много време насам, в нея не тече ремонт. Всъщност в нея нищо не тече, което си е чудо. Вървя по дългия коридор и се моля да не ме спрат за пореден път за проверка на документи. Как пък съм толкова подозрителен, че ме спират средно по два пъти месечно. Не стига, че са само 4 полицая, ами вече.се познавам с всички, говорим си глупости, а и продължават да ме спират. Не ги разбирам. Вероятно и те мен. По изключение не ме спират. Минавам забързано и виждам как циганка седи и се чуди защо не може да влезе в станцията с билетче. Билетчето е за автобус/тролейбус/трамвай, но тя старателно го пъха в машината, както Асен я е учил, но нищо не се получава. Подминавам я, защото идва мотрисата, а и едва ли щяхме да се разберем, ако ѝ бях помогнал. А и тя не знае закона на Ома, къде е тръгнала!? Размисли и страсти, а е само 10:30... Я, някой е пикал в асансьора!!!