Годината на върколака

Стивън Кинг е сред любимите ми писатели. Предполагам, че няма нужда да го споменавам всеки път, но аз да си кажа, нали... Минава време и в един момент просто искам да се разходя в неговия свят. Така се и случи. Исках типична история за затънтено градче в стила на краля на ужаса и я получих.
Замислена като колекционерско издание „Годината на върколака“ бързо бива пусната в масова продажба, заради жаждата на феновете към нов роман от Кинг. И е хубаво, че се е случило точно така, защото книгата е уникална. Като сюжет и като цялостна литературна творба романът не е нещо особено, но със страхотните илюстрации и фактът, че напрежението е до последната страница, все пак дават добро крайно впечатление. Действието се развива в Таркърс Милс, което е поредното затънтено от Бога градче и в него нещата не са такива, каквито изглеждат. Още със заглавието е ясно, че е намесен върколак. И то е намесен през цялата година. Няма да разкрия нито грам от сюжета, за да бъде книгата интересна на всеки един читател. Но спокойно, все пак ще се опитам да ви подготвя за срещата със Звяра! Творбата започва с кратки разкази и се съсредоточава върху отделни персонажи. Разглеждат се отделните месеци от една луда и неспокойна година. В края на романа читателят познава и е обикнал малкото градче като свое. С всяка глава се разгръщат персонажите и с леки описания се изгражда цялостната картина. Похват, който е добре изпипан при романите на Кинг. Оново Кралят ни демонстрира способността си да разкрива човешката психика в напрегнати моменти, макар тук това да не е чак толкова ясно изразено, като в други негови творби. Но все пак майсторското перо е на лице. Отначало очаквах книгата да я прочета за отрицателно време, но за мое щастие ми отне точно толкова време, колкото трябваше. Човек не може да подмине с лека ръка илюстрациите на Бърни Райтсън. За фен на комиксите като мен, ми се видяха страхотни. Жалко, че тази книга не е попаднала в мен в тийнейджърските ми години. Вероятно щях да си я препрочитам редовно. Но пък това е възможност за по-младите читатели на този блог да не допускат същата грешка като мен. Стига да имат едно на ум, когато гледат луната.
  „Годината на върколака“ е един по-различен роман от Стивън Кинг, но в същото време си е и типично негов. Прекрасните илюстрации допринасят по чудесен начин за потапянето в един далечен край в една нетипична година. А след прочита остава приятното чувство на удовлетворение примесено с лек страх от това, което се крие отвъд прозореца.