четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Поаро разследва

  От години не бях чел книга на Агата Кристи. Може би в гимназията или в близкия период след завършването ѝ беше последната ми книжна среща с английската писателка. А сякаш никога не съм прекъсвал. Трябваха ми само няколко секунди, за да се пренеса в така познатия кабинет на мосю Еркюл Поаро. И още с първите страници не закъсня и почукването на новия случай.
  Творбата е сборник от кратки криминални разкази, четиринадесет на брой, в които читателят стремглаво преминава от разрешаването на еднa загадка към друга. Отвличания, грабежи, убийства, а дори и разходка до Египет са само част от мисиите, с които нашите малки сиви клетки трябва да се справят на всяка страница. Мосю Поаро е винаги насреща, ако нашето сиво вещество се предаде в даден момент. А това неизбежно ще се случи, защото дребният белгиец е единствен по рода си и ние не можем да се мерим с него. Или поне с егото му. И като стана дума за егото му, сборникът завършва с нещо неочаквано. Поаро разказва на любимия ни капитан Хейстингс един от пътите, в които се е провалил. Така мечтаният миг за всеки престъпник в Англия (а и в цял свят) настъпва. Но какво ще последва? Това ще разберете само, ако прочетете книгата на Агата Кристи „Поаро разследва“.
  И така, завърших сборника, както се казва „на един дъх“. Във всеки един разказ се опитвах да се поставя на мястото на Поаро, да мисля върху криминалния случай и да се опитам да позная виновника. На няколко пъти успях (потупвам се сам по рамото, благодаря!), но като цяло съм далече от прозренията на именития детектив. Леко неприятно ми е, че разказите са толкова къси и се развиват така бързо, но от друга страна това прави сборника идеално плажно четиво. Или четиво за в градския транспорт. Или за други подобни случаи, в които ежедневието ни притиска, а ние се оправдаваме, че нямаме време за книги. Е, за тази книга винаги може да се намери време. Не ѝ трябва да бъде поена, не ѝ трябва да бъде хранена - само от време на време четена. А тя ще Ви се отплати като раздвижи малките Ви сиви клетки. (Отново го споменавам, но Поаро да не би да ги споменава по-малко? ;) ) Да не забравяме, че и атмосферата на буржоазна Англия след Първата световна война е само на няколко страници разстояние. Приятно четене на Вас, а аз ще се постарая следващата ми книжна среща с Агата Кристи да е съвсем скоро :)


Няма коментари:

Публикуване на коментар