Астрофизика за заети хора

„Астрофизика за заети хора“ е изненадващо първата книга, която ми попада на Нийл Деграс (деГрас?) Тайсън (Astrophysics For People In A Hurry, Neil deGrass Tyson) на български език (разбрах, че има и още една издадена, „Да паднеш в черна дупка и други премеждия, които могат да те сполетят в космоса“). Самият факт, че толкова важни книги на един страхотен популяризатор на науката не се издават на български и не се тиражират масово е тревожен. Адмирации към издателство Изток-Запад за труда и се надявам скоро да излязат още много такива книги.

„Вселената не е длъжна да бъде разбираема за Вас“. Да, но ние сме длъжни да се опитаме да разберем Вселената. Живеем във времена, в които науката напредва с бързи темпове. Всеки човек, който изпитва любов към познанието трябва да направи всичко възможно, за да ги следва. Науката е това, което поддържа нашата еволюция. Тя е и това, което може да ни запази като вид. Но къде се крие това спасение? Дали то се намира там, горе? Когато погледнем нощното небе откриваме цял един нов непознат свят, вероятно различен от нашия. Или пък точно същия? Какви закони действат там? Различни ли са от добре познатите ни земни закони? Колко дълъг е преходът от Нютон до Айнщайн?

„Ние не просто живеем във Вселената. Вселената живее в нас.“

Въпросите се пораждат един след друг, страница след страница. Лесносмилаемият език на Тайсън е това, което различава книгата от обикновена научно-популярна лекция по астрофизика. Небрежният хумор, приятелският тон и качеството за осмиване на съмнителните течения правят творбата истинско удоволствие за четене. Макар и без особени знания в областта, всеки желаещ да се докосне до тайните на Вселената може да придобие обща представа за галактиките, тъмната материя, тъмната енергия, пулсарите и още куп галактични купове от познание. А редом с тях идват неизбежно и въпросите. Не е пропусната и темата за екзопланетите и дали сме сами в цялата тази безкрайност. Не знам кой е по-страшният отговор. А дали ще получим окончателен такъв е вероятно въпрос на време и равитие на техниката. При всички положения има къде да отидем. А наличието на домакин е една тормозеща мозъците ни подробност.

„Ако се случи любопитните извънземни да са социално, културно, и технологично по-напреднали от нас, то те несъмнено ще изтълкуват тезни признаци на живот като убедително доказателство за липсата на интелигентен живот на Земята.“

„Астрофизика за заети хора“ е не само научно-популярно четиво. Тя би могла да бъде полезна и на хора, които се занимават конкретно с темите от творбата (личен пример). Разгръщайки страниците с усмивка, успях да открия детайли, над които не се бях замислял. Това не знам дали говори достатъчно за книгата или за мен, но и в двата случая крайният победител е читателят. През цялото време, докато четях книгата, сякаш вътрешно чувах гласа на Нийл в главата ми. Вероятно множеството му предавания са оказали своето влияние. Впрочем, те са полезен спътник по време на книгата. Вярно, че тя се води за заети хора, а пък научно-популярните филми са просто бонус за свободното време. Тя наистина е написана за такива. Може да се чете на път за работа, в чакалнята на даден кабинет или скришом по време на скучна лекция. Лесно се проследява нишката на събитията, а лирическият герой е голям пичага. От Големия взрив до днес пътят е дълъг и труден, в самото начало и неразбираем (засега!), но според мен е хубаво всеки да се опита да го проследи мисловно поне веднъж. Тази книга е може би най-лесният начин за това. От най-малките обекти подчиняващи се на (може би) струнната теория следвана от представителите на квантовата механика, та чак до законите за огромните обекти във Вселената могат да бъдат обяснени изключително просто. В крайна сметка това е идеята зад науката – да обяснява нещата възможно най-точно и разбираемо. Нийл деГрас Тайсън винаги е обяснявал така нещата. А последвалите размишления са неизбежни!

„Астрофизика за заети хора“ е сборник с 12 есета върху теми засягащи Вселената и мястото на човека в нея. Малка по обем, но голяма по съдържание, тя крие в себе си огромното богатство на желанието за знания. Тя е „На всичко онези, които са прекалено заети, за да четат дебели книги, но все пак търсят проход към космоса”. И за финал ще си позволя един цитат от един друг вдъхновяващ астрофизик:

"Teacher who make Physics boring are criminals"

Walter Lewin